Не се страхувайте и не наказвайте грешките

Има стара поговорка, която гласи, че ние се учим от грешките си. Повтаряме я вероятно просто механично, защото не сме толерантни, когато децата допускат грешки. И невинаги реагираме по правилния начин, било от амбиции, било от слаба педагогическа подготовка.

„Грешките са полезни. Те са част от обучението и не бива да се санкционират“, твърди френската педагожка Селин Алварес. 

В продължение на 3 години Алварес провежда психологически експеримент в една детска градина и там се опитва да създаде идеални условия за обучение е развитие на децата.
Част от опита, който прилага, взема „на заем“ от признатата и популярна италианска педагожка Монтесори, но го допълва и разработва така, че да отговоря на съвременните условия, като го съобразява с научни познания за развитието на детето. И успехът ѝ не закъснява.

През този период на обучение 3-4-годишните малчугани стават едва ли не вундеркинди, а Алварес пише ръководство как трябва да се организира детското предучилищно образование. 
Ето част от съветите включени в книгата ѝ „Закони на естественото развитие“ (Les lois naturelles de l’enfant) по отношение на грешките, които правят децата.

Ролята на грешките

Грешката е нормална и необходима среща и сблъсък с действителността. Грешката помага да поправим и да уточним своите знания и предположения.
Учените са категорични: „Индивидът се обучава, само когато събитията нарушават неговите прогнози.“

Следователно, грешката – е определящ елемент за усвояване на знания.

Често обаче на нея гледаме като на провал, стремим се да я избегнем – а с това пречим на процеса на обучение, твърди Алварес.
Като се започне от детската градина, грешката често се наказва - не като оценка (в градината и началното училище не се поставят бележки), а като отношение и заключение.
С други думи: направеното без грешка – е добро и следователно, това, което е с грешки, е лошо.

На практика отношението към грешката трябва да е неутрално. 
И към детето, което не допуска грешки, не следва да се отнасяме с повече любов и разбиране в сравнение с останалите.
Вместо това е добре да му се дадат по-сложни  и трудни задачи, защото в противен случай ще му стане скучно и ще започне да изразходва енергията си като се сравнява с останалите, които не са така успешни.

Санкционирането на грешките както и хваленето на хлапетата, които не грешат, са два еднакво погрешени подхода. Те блокират процеса на обучение.

Като цяло системата на традиционното обучение прави всичко възможно човек да не учи. Тя им натрапва знания, които не ги мотивират, а когато децата допускат грешки, неизбежно им вменява вина. И това осъждане парализира желанието им да научават нови неща и в голяма степен блокира естествения природен механизъм за усвояване на знания.
Стига се до порочен кръг на отсъствие на интерес, фрустрация, самоунижение, което провокира раздразнение и гняв.

Наша задача е да подготвим качествени и добре подбрани занимания и разнообразна среда. Винаги да оставяме на детето възможност да открива нещо ново, нещо, което да събуди интереса му и да го увлече, дори в област, която не сме подозирали.

Когато говорим за грешките неутрално и информативно, децата си избират занимания, които им допадат. И те ще се стремят да се отърват от грешките, без да се чувстват „по-лоши“ от останалите, като започват от начало толкова пъти, колкото е нужно, за да удовлетворят своята нужда от усъвършенстване.

Това спонтанно повторение ще затвърди механизма на обучение. И децата ще усвояват новото не само в дълбочина, но и бързо. Без страх от възможни грешки, детето развива своята уникална личност и израства стабилно, доверчиво и пълно с творчески планове.

Мона Василева